Нагоре
Катеря се по себе си нагоре.
Най-трудното изкачване от всички.
Най-нужното сближаване с Голгота.
Останалото просто е излишно.
Самичък съм си пътник и пътека.
А също съм и зла непроходимост.
Щом качването стане много леко,
тогава неминуемо се сривам.
По себе си, по себе си нагоре!
Аз нямам друга стълба към небето.
Единствената истинска опора
е сам да се кача на раменете си.
Как иначе ще мога да порасна
и синьото над себе си да вдишам?
А Господ се подсмихва, но не казва
отгоре на какво ли Му приличам.
Повличащо е ниското в човека.
Високото ми теме побелява.
До него ми остава цяла вечност.
Все още съм над базовия лагер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
