Нагоре
Катеря се по себе си нагоре.
Най-трудното изкачване от всички.
Най-нужното сближаване с Голгота.
Останалото просто е излишно.
Самичък съм си пътник и пътека.
А също съм и зла непроходимост.
Щом качването стане много леко,
тогава неминуемо се сривам.
По себе си, по себе си нагоре!
Аз нямам друга стълба към небето.
Единствената истинска опора
е сам да се кача на раменете си.
Как иначе ще мога да порасна
и синьото над себе си да вдишам?
А Господ се подсмихва, но не казва
отгоре на какво ли Му приличам.
Повличащо е ниското в човека.
Високото ми теме побелява.
До него ми остава цяла вечност.
Все още съм над базовия лагер.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
