НАГРАДА

Застанал днес на крачка преди края,

идеята за вечност ме тревожи –

живял съм дълго, но да си призная:

не те разбирам, милостиви Боже!

Самият ти си вечен. В Рая, в Ада

са вечни и блаженство, и страдание.

Но “вечност” е съмнителна награда –

ти сам я ползваш като наказание.

Ахасфер там, на Виа Долороса,

не даде на сина ти миг отмора

и ти по своему реши въпроса –

безсмъртен между всички смъртни хора,

осъди го със приказна награда

и старият евреин безсърдечен,

наместо за делата си да страда –

и днес е жив – скиталец, ала вечен!

Холандеца-безбожник в океана,

опънал срещу бурята платната,

ти не удави в кипналата пяна –

направи го легенда на земята;

наказа го с безсмъртие сурово,

дари му вечността – но не да страда,

а да греши отново и отново.

Присъда ли е туй или награда?

Дължиш ми, Господи, едно признание:

остана малко и съм разтревожен –

щом вечността е твое наказание,

с какво ли награждаваш, мили Боже?