17.11.2010 г., 10:49

Награда

1.2K 0 1

НАГРАДА

 

Ако не беше болката преляла,

чашата на младостта,

как щях да съм разбрала,

че си е отишла любовта?

 

Ако не беше болката убила -

с нож продупчила сърцето,

как щях да съм открила,

че Любовта е сила -

 

та на Живата вода,

дето болката измива

и възкресява от смъртта?

 

Не може никой да я оцени,

ако не я намери и изстрада,

ако първо не я опетни,

за да го очисти Тя като награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...