17.11.2010 г., 10:49

Награда

1.2K 0 1

НАГРАДА

 

Ако не беше болката преляла,

чашата на младостта,

как щях да съм разбрала,

че си е отишла любовта?

 

Ако не беше болката убила -

с нож продупчила сърцето,

как щях да съм открила,

че Любовта е сила -

 

та на Живата вода,

дето болката измива

и възкресява от смъртта?

 

Не може никой да я оцени,

ако не я намери и изстрада,

ако първо не я опетни,

за да го очисти Тя като награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...