награда
нарани ме до болка, просто така,
отне ми ти всичко: вярата, мечтите,
превърна в пепел даже любовта...
Защо ме излъга - спечели ли нещо?
Едва ли, но чуй ме и това запомни -
сърцето обича, но после забравя,
грешка беше в живота ми ти...
Защо си отиде - така и не каза?
От други разбрах и боли ме сега,
сърцето обича те, а е пълно с омраза,
а ти ми се тъй подигра...
Дано да признаеш някой ден за вината си,
безгрешно да е твоето сърце,
цена висока плащам, но душата си
не мога да предпазя да не страда,
тя, съдбата, всичко ми отне
и самота ми даде за награда...
07.02.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени