15.02.2008 г., 10:54

награда

735 0 0
Защо ме предаде - нали те обичах?
нарани ме до болка, просто така,
отне ми ти всичко: вярата, мечтите,
превърна в пепел даже любовта...
Защо ме излъга - спечели ли нещо?
Едва ли, но чуй ме и това запомни -
сърцето обича, но после забравя,
грешка беше в живота ми ти...
Защо си отиде - така и не каза?
От други разбрах и боли ме сега,
сърцето обича те, а е пълно с омраза,
а ти ми се тъй подигра...
Дано да признаеш някой ден за вината си,
безгрешно да е твоето сърце,
цена висока плащам, но душата си
не мога да предпазя да не страда,
тя, съдбата, всичко ми отне
и самота ми даде за награда...


                         07.02.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...