12.06.2011 г., 11:25

Нахални дни

843 0 4

Шия изпружиха дните ми,

жадно надникнаха в нощите,

настаниха се там, без да питат,

със пулсиращи слепоочия

и клепачи, от ревност увиснали

чак до изгрева, който се бави,

цев във гръдта ми притискат

и ме питат лъчисто: тук ли оставам.

Аз пък мразя досадни нахалници  

да задават неудобни въпроси.

Ако толкоз ви стяга във шапката,

не закачайте нощите – вземете си отпуск.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...