Шия изпружиха дните ми,
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали
чак до изгрева, който се бави,
цев във гръдта ми притискат
и ме питат лъчисто: тук ли оставам.
Аз пък мразя досадни нахалници
да задават неудобни въпроси.
Ако толкоз ви стяга във шапката,
не закачайте нощите – вземете си отпуск.