Наивна
742
0
0
НАИВНА
Всеки празник провокира в мен
отново слабостта към теб.
Не трябва да досаждам...
Страхувам се и шашкам се ужасно!
Дали ще ми простиш?
Опитвам се да се отдалеча,
но всъщност все към теб вървя!
До теб съм непрестанно,
макар и виртуално!
Обичам те съвсем, съвсем реално!
Мечтите ни са истински, помни...
Но ти не му мисли
и никога недей тъжи!
Обещаваш ми, нали?...
Наздраве ми кажи
и за мен се усмихни!
Спасен си!!!
А мен кой ли ще спаси???
Аз зная, че това си ти...
Наивна съм... прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Всички права запазени
