НАИВНА

Всеки празник провокира в мен

отново слабостта към теб.

Не трябва да досаждам...

Страхувам се и шашкам се ужасно!

Дали ще ми простиш?

Опитвам се да се отдалеча,

но всъщност все към теб вървя!

До теб съм непрестанно,

макар и виртуално!

Обичам те съвсем, съвсем реално!

Мечтите ни са истински, помни...

Но ти не му мисли

и никога недей тъжи!

Обещаваш ми, нали?...

Наздраве ми кажи

и за мен се усмихни!

Спасен си!!!

А мен кой ли ще спаси???

Аз зная, че това си ти...

Наивна съм... прости!