НАИВНА
Всеки празник провокира в мен
отново слабостта към теб.
Не трябва да досаждам...
Страхувам се и шашкам се ужасно!
Дали ще ми простиш?
Опитвам се да се отдалеча,
но всъщност все към теб вървя!
До теб съм непрестанно,
макар и виртуално!
Обичам те съвсем, съвсем реално!
Мечтите ни са истински, помни...
Но ти не му мисли
и никога недей тъжи!
Обещаваш ми, нали?...
Наздраве ми кажи
и за мен се усмихни!
Спасен си!!!
А мен кой ли ще спаси???
Аз зная, че това си ти...
Наивна съм... прости!
© Мариана Все права защищены