Наивно
Вървя през живота като дете,
невярващо в хорската злоба,
с наивна усмивка и празни ръце,
такава, ще бъда до гроба.
Но знаеш ли, никога, нито за миг,
за крачка не бих съжалила,
преглъщах сълзите, понякога трих,
но пак продължавам да мога,
да вярвам във нечии честни очи,
във ласката не във пестника,
и огън от обич да виждам дори,
когато искрица не мига.
Наивна съм, казваш, наивна – добре,
но мога до кръв да обичам,
сърцето е живо, когато умре,
тогава, ще бъда различна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Първолета Илиева Всички права запазени
