13.02.2015 г., 8:53

Наивност

1.5K 1 3

Наивност

 

Смешно наивна изглеждам, нали?

Аз вярвам предимно в доброто.

А света е устроен така да боли,

че добрите да страдат най-много.

Смешно наивна ще бъда със теб

ще вярвам в красивите думи,

а ти ще си мислиш,

че лъжеш и мен,

че боли ме от тези куршуми.

Но тази игра съм играла преди

и вярвах тъй лесно на хора,

но с думи един човек ме рани 

и пусна в душата отрова.

Сега ще ти кажа,че трудно и ти

ще можеш по същия начин

със мойта наивност да храниш мечти

от който след туй си прозрачен.

 

Наивност любима, защо ми тежиш?

Как толкова скъпо ми струваш?

Не идвай при мене тъй много болиш,

при мен наболя се премного.

Наивност любима, защо си ми ти?

От теб оглушах в тишината.

Не ти ли омръзна да бъда във плен

и от думи да страда душата.

Отпращам те много далеч. Изчезни!

От тебе събрах си поуки и нищо,

че всичко във мене крещи

за теб няма място в ума ми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наивността се наказва и човек с годините помъдрява.Лесно не се доверява! Хареса ми!
  • Наивността е присъщна на младостта. Така постепено се израства.Ти мъдро си преценила всичко.
    Поздрав и хубав ден!
  • Да пораснеш е болезнено, понякога... Хареса ми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...