Най-трудна е първата стъпка
онази която боли
щом вече загубил опора
решиш и направиш я ти
Най-сладка е първата обич
и нежна и плаха в нощта
която без огън и думи
изгаря ти сякаш плътта
А твоята първа раздяла
е сякаш забита кама
и твойта душа подивяла
се моли и плаче сама
И после е много по-лесно
приятелства дни бесове
подреждаш си дните отвесно
сред чужди и зли гласове
и точно тогава когато
готов си назад да дадеш
и всичко е сякаш познато
и ти като звяр ще ревеш
остава единствено пътя
напред и до край да вървиш
застанал на сред кръстопътя
живота си да съживиш
/Сисилотка/
© Сиси Рад Всички права запазени