6 dic 2018, 8:49

Най

  Poesía
812 2 4

Най-трудна е първата стъпка
онази която боли
щом вече загубил опора
решиш и направиш я ти

 

Най-сладка е първата обич
и нежна и плаха в нощта
която без огън и думи
изгаря ти сякаш плътта

 

А твоята първа раздяла
е сякаш забита кама
и твойта душа подивяла
се моли и плаче сама

 

И после е много по-лесно
приятелства дни бесове
подреждаш си дните отвесно
сред чужди и зли гласове

 

и точно тогава когато
готов си назад да дадеш
и всичко е сякаш познато
и ти като звяр ще ревеш

 

остава единствено пътя
напред и до край да вървиш
застанал на сред кръстопътя
живота си да съживиш

 

/Сисилотка/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Рад Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...