Dec 6, 2018, 8:49 AM

Най

  Poetry
811 2 4

Най-трудна е първата стъпка
онази която боли
щом вече загубил опора
решиш и направиш я ти

 

Най-сладка е първата обич
и нежна и плаха в нощта
която без огън и думи
изгаря ти сякаш плътта

 

А твоята първа раздяла
е сякаш забита кама
и твойта душа подивяла
се моли и плаче сама

 

И после е много по-лесно
приятелства дни бесове
подреждаш си дните отвесно
сред чужди и зли гласове

 

и точно тогава когато
готов си назад да дадеш
и всичко е сякаш познато
и ти като звяр ще ревеш

 

остава единствено пътя
напред и до край да вървиш
застанал на сред кръстопътя
живота си да съживиш

 

/Сисилотка/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Рад All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....