Покривки снежнобели на простора ветрее

добрият южен вятър – тъй весел, закачлив,

а слънцето отгоре приятелски се смее

на облака дъждовен, ревнив и пакостлив!

Разстила се "морето" – зелената морава,

която окосих и дъждът я наваля.

И сякаш под небето в морето кораб плава –

с опънати въжета, с най-белите платна!

Но, сляп от белотата на чистите покривки,

ръцете, що простират, единствено видях...

и чувах на гласа ти красивите извивки,

щом корабът отплава след звънкия ти смях!