Най-белите платна
Покривки снежнобели на простора ветрее
добрият южен вятър – тъй весел, закачлив,
а слънцето отгоре приятелски се смее
на облака дъждовен, ревнив и пакостлив!
Разстила се "морето" – зелената морава,
която окосих и дъждът я наваля.
И сякаш под небето в морето кораб плава –
с опънати въжета, с най-белите платна!
Но, сляп от белотата на чистите покривки,
ръцете, що простират, единствено видях...
и чувах на гласа ти красивите извивки,
щом корабът отплава след звънкия ти смях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
