Най-белите платна

Poetry » Love

645 0 1

Покривки снежнобели на простора ветрее

добрият южен вятър – тъй весел, закачлив,

а слънцето отгоре приятелски се смее

на облака дъждовен, ревнив и пакостлив!

Разстила се "морето" – зелената морава,

която окосих и дъждът я наваля.

И сякаш под небето в морето кораб плава –

с опънати въжета, с най-белите платна!

Но, сляп от белотата на чистите покривки,

ръцете, що простират, единствено видях...

и чувах на гласа ти красивите извивки,

щом корабът отплава след звънкия ти смях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0