Тя е моята истинска усмивка
и причината за моите сълзи....
Тя е слънцето над мен,
но и дъждът в мрачните ми дни....
Тя винаги е първа в моето сърце
и всяка сутрин с мисълта за нея се събуждам....
Защото всеки път когато видя нейното лице,
без да искам, ума си по нея загубвам....
Влюбих се случайно в нея, а не исках....
не знам как стана и защо така се получи,
не знам какво толкова в нея видях....
но изведнъж се насълзиха моите очи....
Тогава разбрах, че я обичам ужасно,
защото сърцето ми започна да тупти....
и въпреки, че е най-добрата ми приятелка....
в момента за друга жена нямам очи!
© Калоян Калинов Всички права запазени
Скоро не бях чела твой стих,
но мисля,че имаш голям напредък с писането!
Само любовта си ти остава непроменена,
но това е знак за голямото ти влюбено сърце!