12.06.2012 г., 23:30

Най-доходният бизнес.

957 0 0

                          Най-доходният бизнес.

 

     Нощем вече рядко ми се случва

                                 да сънувам цветни сънища...

     И как да стане,

                         щом животът ми сега е

                                                   път през бунища?

     Най-често нощем мисля със надежда

                                  мозъкът ми нещо да снесе!

     И снася! Снася и яйца, и запъртъци!

     Яйца, които ще излюпят

                                              сладкопойни птици.

     И запъртъци за запращане

                                      по некадърни политици...

 

     Безскрупулно ни управляват

                                        избраните от нас мъже!

     Богатства баснословни трупат и нехаят,

                                           че си играят на въже.

     Съвестта им алчна от скрупули не страда.

     Не се замислят, че от въжето

                                               неочаквано се пада.

     Тъй повтаря се познатата отдавна "драма"!

     След всеки един, паднал от въжето,

                       по него тръгват поне още двама...

     Още двама, вместо със мотика,

               пари ще правят с "мъдра" политика.

     А най-бедната държава ще се пери

                                     с ново ято от милионери...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...