Най-дългият ден
Аз не мога да тръгна обратно,
да въвирам мечтите в калта
и очаквайки идните дати,
пожелах да открия света,
пожелах да повярвам в човека,
да се радвам на малки неща
но не вярвах, че може навеки
да гори задкулисно свещта,
ни за миг не потърсих отнетото,
щом отдавна го няма у мен,
не повярвах, че могат да светят
метеори след дългия ден.
Не загасна замрелият огън,
от жаравата само боли,
но когато боли в изнемога,
тази болка е моя, нали,
закрепена от много парчета,
там, нагоре, е с мен до върха,
разпознах незаконно отнетото,
преживял само в спомен греха,
и когато из пусти полета,
се извиваше пътят пред мен,
аз повярвах, че може да свети
предкулѝсно най-дългият ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
