Най-хубавата изненада
Защо ме караш толкова да чувствам,
защо ли в мен настава буря?
Повярвай ми, опитвам да се сдържам,
но сега разбирам, че не го умея.
Страстта изгаря ме отвътре
и искам да ù се отдам,
но, мислейки за теб, е някак мъчно,
защото си така далече... там...
Побърквам се, разбираш ли?
Не мога без твойте устни кожата ми да горят.
усещам мъничко тревога -
кога телата ни отново ще се съберат?
Изпитвам нужда да ми поговориш
и после сладичко да ме приспиваш,
и с прегръдка нежна, но и леко мощна,
силите ми да изпиваш!
Да се събуждам, а ти - над мен надвесен -
да ме наблюдаваш със наслада!
Целуваш ме, нашепваш, че и в съня ти липсвам -
това е най-хубавата изненада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирена Всички права запазени
