... И няма нищо по-трагично от това,
да търсиш цял живот
най-хубавото вино на света.
И когато видиш, че си го намерил,
да трябва
да ближеш капките,
разляти от пройдоха
по грапавата маса на живота...
... И няма нищо по-трагично от това,
да си намерил
най-хубавото вино на света,
а се налага
да просиш, молейки се ти за глътка,
разбирайки,
че по-добре въобще да не си пил...
Държейки чаша наполовина пълна,
но от която лъха празнота.
От хубавото вино лъха самота...!
© Станислав Камберов Всички права запазени