Най-накрая влюбих се...

Поезия » Философска

1.4K 1 26

Най-накрая влюбих се. Във себе си.

Цял живот пилях се все за някого,

плувайки в морето си от ереси,

дето съм пикала срещу вятъра.

Касичка от днес ще е сърцето ми.

Почвам да спестявам. От обичане.

И поемам пътища неведоми -

мен да срещна, в точка на пресичане.

Няма да събирам разпиляното.

То е път. За нищо го не давам.

Без уроците от извървяното

няма как напред да продължавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

goredoly (Миглена Цветкова)

Много, много...
...предизвикваш ме и аз да се влюбя най- накрая

2009-04-10T09:22:04+03:00
katkatkat (Катя)

Аз само ще кажа, че много обичам да чета стиховете ти

2009-03-31T11:24:36+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Да обичаме преди всичко себе си, само така ще знаем истински какво значи това "Обичай ближния като себе си"...
И, само така, не събирай разпиляното! То е пътят за напред!
Поздрави, Рия!*

2009-03-15T19:36:47+02:00
Баткото (Николай Христов)

Ами пробвай и да ритнеш срещу ръжен, та картината да стане пълна ... Елица Ангелова си я препиши на монитора ...

2009-03-14T12:01:57+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Много добър стих! Продължавай да обичаш себе си, но не забравяй и ближните! Поздрав, Рия!

2009-03-14T08:22:47+02:00