Най-накрая влюбих се...

Poetry » Philosophical

1.4K 1 26

Най-накрая влюбих се. Във себе си.

Цял живот пилях се все за някого,

плувайки в морето си от ереси,

дето съм пикала срещу вятъра.

Касичка от днес ще е сърцето ми.

Почвам да спестявам. От обичане.

И поемам пътища неведоми -

мен да срещна, в точка на пресичане.

Няма да събирам разпиляното.

То е път. За нищо го не давам.

Без уроците от извървяното

няма как напред да продължавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goredoly (Миглена Цветкова)

Много, много...
...предизвикваш ме и аз да се влюбя най- накрая

2009-04-10T09:22:04+03:00
katkatkat (Катя)

Аз само ще кажа, че много обичам да чета стиховете ти

2009-03-31T11:24:36+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Да обичаме преди всичко себе си, само така ще знаем истински какво значи това "Обичай ближния като себе си"...
И, само така, не събирай разпиляното! То е пътят за напред!
Поздрави, Рия!*

2009-03-15T19:36:47+02:00
Баткото (Николай Христов)

Ами пробвай и да ритнеш срещу ръжен, та картината да стане пълна ... Елица Ангелова си я препиши на монитора ...

2009-03-14T12:01:57+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Много добър стих! Продължавай да обичаш себе си, но не забравяй и ближните! Поздрав, Рия!

2009-03-14T08:22:47+02:00