22.08.2008 г., 7:52

Най-прекрасна, най-чудна и дива

923 0 14

Най-прекрасна, най-чудна и дива,

пак вселила се в мойта душа,

ти, любов, най-магийна стихийо,

пак опияняваш ме, цяла горя.



Пак сърцето ми бие до лудост

и душата ми в звън разпиля,

ти, вълшебнице, любовна стихийо,

имам твоите силни крила.



Пак ме въздигаш до небето и Бога,

с най-святото чувство във мен.

Имам устрем и сила, и лудост,

дух свободен и безкрая пред мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...