Най-прекрасна, най-чудна и дива,
пак вселила се в мойта душа,
ти, любов, най-магийна стихийо,
пак опияняваш ме, цяла горя.
Пак сърцето ми бие до лудост
и душата ми в звън разпиля,
ти, вълшебнице, любовна стихийо,
имам твоите силни крила.
Пак ме въздигаш до небето и Бога,
с най-святото чувство във мен.
Имам устрем и сила, и лудост,
дух свободен и безкрая пред мен.