Най-прекрасна, най-чудна и дива,
пак вселила се в мойта душа,
ти, любов, най-магийна стихийо,
пак опияняваш ме, цяла горя.
Пак сърцето ми бие до лудост
и душата ми в звън разпиля,
ти, вълшебнице, любовна стихийо,
имам твоите силни крила.
Пак ме въздигаш до небето и Бога,
с най-святото чувство във мен.
Имам устрем и сила, и лудост,
дух свободен и безкрая пред мен.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
