7.09.2007 г., 11:40

Най-прекрасните мечти

952 0 9
 Да тичаме по зелените поляни
 със сърца, туптящи от любов,
 и от залеза с лъчи огряни
 да шепнем с обич своя зов,

 в небесата да летим с вятъра,
 звездите да докоснем с длани,
 да се слеят в едно телата ни
 с души от радостта обляни,

 над морските вълни да пеем,
 с най-прекрасните мечти,
 с любовта да оцелеем,
 в света, изпълнен с лъжи,

 всеки в щастието да вярва,
 с песен да се носим в обичта,
 да се усмихнеш пак да те накарам
 като нежно те докосвам с ръка,

 да се целунем с блясък и мечти,
 да почувствам твойта сладост свята,
 и пак във любовта да се спасим
 с души, от топлината сгряти.

 И ето вечерта привършва,
 сякаш идва края на света,
 а целувките дали ще свършат?
 За мен са пазени сега.

 Тръгваш ли вече - недей!
 Още малко прегръдки ми дай.
 Отново за мене ти се засмей,
 за моята обич до край ти узнай.

 Тогава сбогом, мили, и помни:
 не ще забравя твоя лик,
 сърцето ми над теб ще бди,
 ще запомни този миг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...