7 sept 2007, 11:40

Най-прекрасните мечти

  Poesía
955 0 9
 Да тичаме по зелените поляни
 със сърца, туптящи от любов,
 и от залеза с лъчи огряни
 да шепнем с обич своя зов,

 в небесата да летим с вятъра,
 звездите да докоснем с длани,
 да се слеят в едно телата ни
 с души от радостта обляни,

 над морските вълни да пеем,
 с най-прекрасните мечти,
 с любовта да оцелеем,
 в света, изпълнен с лъжи,

 всеки в щастието да вярва,
 с песен да се носим в обичта,
 да се усмихнеш пак да те накарам
 като нежно те докосвам с ръка,

 да се целунем с блясък и мечти,
 да почувствам твойта сладост свята,
 и пак във любовта да се спасим
 с души, от топлината сгряти.

 И ето вечерта привършва,
 сякаш идва края на света,
 а целувките дали ще свършат?
 За мен са пазени сега.

 Тръгваш ли вече - недей!
 Още малко прегръдки ми дай.
 Отново за мене ти се засмей,
 за моята обич до край ти узнай.

 Тогава сбогом, мили, и помни:
 не ще забравя твоя лик,
 сърцето ми над теб ще бди,
 ще запомни този миг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...