Най-прекрасните мечти
Да тичаме по зелените поляни
със сърца, туптящи от любов,
и от залеза с лъчи огряни
да шепнем с обич своя зов,
в небесата да летим с вятъра,
звездите да докоснем с длани,
да се слеят в едно телата ни
с души от радостта обляни,
над морските вълни да пеем,
с най-прекрасните мечти,
с любовта да оцелеем,
в света, изпълнен с лъжи,
всеки в щастието да вярва,
с песен да се носим в обичта,
да се усмихнеш пак да те накарам
като нежно те докосвам с ръка,
да се целунем с блясък и мечти,
да почувствам твойта сладост свята,
и пак във любовта да се спасим
с души, от топлината сгряти.
И ето вечерта привършва,
сякаш идва края на света,
а целувките дали ще свършат?
За мен са пазени сега.
Тръгваш ли вече - недей!
Още малко прегръдки ми дай.
Отново за мене ти се засмей,
за моята обич до край ти узнай.
Тогава сбогом, мили, и помни:
не ще забравя твоя лик,
сърцето ми над теб ще бди,
ще запомни този миг!
със сърца, туптящи от любов,
и от залеза с лъчи огряни
да шепнем с обич своя зов,
в небесата да летим с вятъра,
звездите да докоснем с длани,
да се слеят в едно телата ни
с души от радостта обляни,
над морските вълни да пеем,
с най-прекрасните мечти,
с любовта да оцелеем,
в света, изпълнен с лъжи,
всеки в щастието да вярва,
с песен да се носим в обичта,
да се усмихнеш пак да те накарам
като нежно те докосвам с ръка,
да се целунем с блясък и мечти,
да почувствам твойта сладост свята,
и пак във любовта да се спасим
с души, от топлината сгряти.
И ето вечерта привършва,
сякаш идва края на света,
а целувките дали ще свършат?
За мен са пазени сега.
Тръгваш ли вече - недей!
Още малко прегръдки ми дай.
Отново за мене ти се засмей,
за моята обич до край ти узнай.
Тогава сбогом, мили, и помни:
не ще забравя твоя лик,
сърцето ми над теб ще бди,
ще запомни този миг!
© Нина Найденова All rights reserved.
