12.11.2020 г., 7:29

Най-работната Мравка

750 0 0

 

По една пътечка криволичи,

между листа и борови иглички,

дълга колона от мравки -

все еднакви - с тъмни забрадки.

Всяка на гърба си понесла е зрънце

на нивата узряло от лятното слънце .

В мравуняка – тяхната къща

работните мравки бавно се връщат,

събрали храница за цялата зима,

за малки, големи, за всички да има!

След тях малка мравка мърмори на глас:

„Ох, уморих се и гладна съм аз!

Искам да отида на онази полянка,

да си полегна малко на сянка.

С мушиците да полудувам,

с пчелиците да потанцувам!

Щурчо да свири, ние да пеем…

Искам такъв живот да живеем!

Тежко е от сутрин до мрак

да мъкна торбите през полето чак!

Виж, гърбица имаш от работа тежка,

Мисля, че допускаш сериозна грешка!“

Мама мравка с пот на челото

я погледна и въздъхна: "Горкото!

Още си малка, но нима не разбра,

че който не обича и уважава труда

винаги ще бъде гладен и беден!

Без приятели! Дори непотребен!

Мравката даже не я и изслуша.

Хукна към полянката с кривата круша

където се бяха вкупом събрали

мушици, щурци и десетки комари.

Слънчо през облаче спусна лъчи,

поточето бистро в светлина заискри.

И настана веселба голяма.

Хоп! Хорцето се захвана!

Иху, ихаха! Три напред, една назад!

Но... настъпи тук обрат!...

Чуха стъпки, шум и гласове!

С раници от близкото дере

приближиха двама души...

Зайко в шипката се сгуши,

Комари и мухи отлетяха,

Щурчо скокна чак в шубрака.

Само Мравчицата там остана.

Скри се под листо на малката поляна.

А какво се случи с двамата – вижте….

От съчки запалиха малко огнище.

Уж малко, но отнякъде вятър подухна.

В миг в пламъци всичко избухна!

Клоните на крушата запращяха в искри…

Стана страшно, по всичко личи!

Обхвана полека и сухата шума…

Мравката изгуби ума и дума!

Търти да бяга, за помощ да вика…

Даже няма кого да попита

къде е мравуняка, в който живее?

Дали няма вятърът натам да отвее

страшната огнена хала?

А мама дали е вече разбрала?

Днес голяма грешка направих!

Съветите ценни нейни забравих!

Обидих я лошо и бях много груба!

Трябва да се извиня и… да се трудя.

От утре с моите сестри и роднини

ще поемем по поля и долини.

За да заслужа храната си сладка,

ще стана най-работната Мравка!

В далечината чу се пожарна сирена.

Ура! И гората ще бъде спасена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...