По една пътечка криволичи,

между листа и борови иглички,

дълга колона от мравки -

все еднакви - с тъмни забрадки.

Всяка на гърба си понесла е зрънце

на нивата узряло от лятното слънце .

В мравуняка – тяхната къща

работните мравки бавно се връщат,

събрали храница за цялата зима,

за малки, големи, за всички да има!

След тях малка мравка мърмори на глас:

„Ох, уморих се и гладна съм аз!

Искам да отида на онази полянка,

да си полегна малко на сянка.

С мушиците да полудувам,

с пчелиците да потанцувам!

Щурчо да свири, ние да пеем…

Искам такъв живот да живеем!

Тежко е от сутрин до мрак

да мъкна торбите през полето чак!

Виж, гърбица имаш от работа тежка,

Мисля, че допускаш сериозна грешка!“

Мама мравка с пот на челото

я погледна и въздъхна: "Горкото!

Още си малка, но нима не разбра,

че който не обича и уважава труда

винаги ще бъде гладен и беден!

Без приятели! Дори непотребен!

Мравката даже не я и изслуша.

Хукна към полянката с кривата круша

където се бяха вкупом събрали

мушици, щурци и десетки комари.

Слънчо през облаче спусна лъчи,

поточето бистро в светлина заискри.

И настана веселба голяма.

Хоп! Хорцето се захвана!

Иху, ихаха! Три напред, една назад!

Но... настъпи тук обрат!...

Чуха стъпки, шум и гласове!

С раници от близкото дере

приближиха двама души...

Зайко в шипката се сгуши,

Комари и мухи отлетяха,

Щурчо скокна чак в шубрака.

Само Мравчицата там остана.

Скри се под листо на малката поляна.

А какво се случи с двамата – вижте….

От съчки запалиха малко огнище.

Уж малко, но отнякъде вятър подухна.

В миг в пламъци всичко избухна!

Клоните на крушата запращяха в искри…

Стана страшно, по всичко личи!

Обхвана полека и сухата шума…

Мравката изгуби ума и дума!

Търти да бяга, за помощ да вика…

Даже няма кого да попита

къде е мравуняка, в който живее?

Дали няма вятърът натам да отвее

страшната огнена хала?

А мама дали е вече разбрала?

Днес голяма грешка направих!

Съветите ценни нейни забравих!

Обидих я лошо и бях много груба!

Трябва да се извиня и… да се трудя.

От утре с моите сестри и роднини

ще поемем по поля и долини.

За да заслужа храната си сладка,

ще стана най-работната Мравка!

В далечината чу се пожарна сирена.

Ура! И гората ще бъде спасена!