22.09.2013 г., 22:10

Най-сетне споделено

854 0 0

Най-сетне споделено

Всеки ден пред очите ми

Толкова близо, чак недостижимо

Всеки ден в мислите ми

Толкова невинни, чак непростимо

 

Един до друг вървим

Но пак се разминаваме

Вече толкова близки

Но пак сами оставаме

 

Често си говорим

Но едва ли се разбираме

Щом сме заедно отново

А чувствата си пак блокираме

 

Толкова неща сега

Искам да ти кажа

Чакането свърши

Себе си ще ти покажа

 

Можеш да ми вярваш

Всичко с нас е променено

Време е за щастие

Най-сетне споделено

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПрОРОК Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...