15.08.2007 г., 14:42

Най-щастлива

1K 0 1

           Беше толкова скучно, изведнъж видях познатото лице!
           Да,ти бе отново тук, как заби моето сърце!
           Моята първа любов се беше завърнала за лятото!
           Отново е тук, отново е с мен!

          
           Още от първия ден ме целува, всичко в мен от
           щастие крещи! Не искам друг до себе си! Само
           теб обичм и в прегръдката ти топла заябравям
           колко бях самотна!

          
           Всичко в теб е неверояно, за една минута можеш
           да ме накараш да се смея с глас! За една секунда
           ми показаш, че съм най-щастлива аз!

          
           Забравих стари болки, старите проблеми! Ти си тук
           и луната блести в безброй цветове! Ти се завърна -
           отново е в небесата сърцето, ти си за мене момчето!                       
           Кога  ще си тръгнеш, не искам да знам! Имам те -
           това е награда, това е съдба! След толкова
           нещастия, сълзи и пропилени мечти, си отново
           до мен! Аз отново се чувствам жена! Най-
           щастлива съм! Дойде и моя звезден час,
           да плача от щастие, от любов! Аз съм най-
           щастлива на земята! Наистина е съществувала
           съдбата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...