16.11.2011 г., 12:26 ч.

Най-синьото вълшебство 

  Поезия » Пейзажна
2154 0 6

Най-синьото вълшебство

 

 На Петя Дубарова

 

Ти спря със длани полета на гларуси,

с копнеж, стаен в най-сините предели.

В косите с дъх на сол вибрират радости,

ветровете тайни в топъл плен отвели.

 

Разтапят се нюансите на словото

в океан от детски слънчеви мечти.

За миг дъхът открадна ти махалото

във хаоса на житейски глъбини.

 

В душата си забоде миг от болката –

задрямал спомен с трепет морско син.

Облече с цвят и бялото на зимата.

В тебеширен прах е дървеният чин.

 

С ръка за сбогом махна ли на лятото,

в залязващия пристан на нощта?

Морето ще плете ли днес дантелите,

ако ножица жестока е светът?

 

Сенки непрогледни са душите ни

без твоя ритъм в синия Бургас.

Космичен студ прозира ли в очите ни,

ако стихът ти пази всеки земен час?

 

И само днес оставаш вечно млада

сред крясъка на птиците в нощта.

За теб морето всяка нощ ще страда –

късче радост сред неволите в света.

 

19. 04. 2011 година.  

 

 

 

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • НАИСТИНА ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОПЛИТЕ ДУМИ!!!
  • Дано в бъдеще се раждат повече поети, надарени с нейния талант.
  • Прекрасно! Дубарова го заслужава!
  • Толкова много истина има в стиховете на Петя Дубарова. Думи от огън, които извират от алхимията на словото!
  • Прекрасно посвещение !Поклон пред теб и Петя!
  • Такова посвещение до сега не бях прочела,аз също обичам Петя,много ми липсва!Само се моля ,светът да не се превърне в ножица,та да изреже всичката доброта с която живееят хората в сайта!Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??