Най-синьото вълшебство
Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости,
ветровете тайни в топъл плен отвели.
Разтапят се нюансите на словото
в океан от детски слънчеви мечти.
За миг дъхът открадна ти махалото
във хаоса на житейски глъбини.
В душата си забоде миг от болката –
задрямал спомен с трепет морско син.
Облече с цвят и бялото на зимата.
В тебеширен прах е дървеният чин.
С ръка за сбогом махна ли на лятото,
в залязващия пристан на нощта?
Морето ще плете ли днес дантелите,
ако ножица жестока е светът?
Сенки непрогледни са душите ни
без твоя ритъм в синия Бургас.
Космичен студ прозира ли в очите ни,
ако стихът ти пази всеки земен час?
И само днес оставаш вечно млада
сред крясъка на птиците в нощта.
За теб морето всяка нощ ще страда –
късче радост сред неволите в света.
19. 04. 2011 година.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
