galenavyrbeva
45 резултата
МОЯТ ДОМ
Моят дом е моята пътека,
светилник на очите ми бездънни.
Там умората превръща се в утеха,
а страхът изгубва своите сенки тъмни. ...
  357 
От допира ти лумва пламък,
от погледа ти - огнени искри.
Усмивката прогонва в мене мрака
и взрив от обич ще дари.
Любовта разкрива нежен порив, ...
  691 
Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
  564 
ФЕЙСБУК
Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом. ...
  922  11 
ДУШ
Нежен допир в жарка пещ
обгръща с порив сетивата.
Водни капки с дъх горещ
оставят сенки по стъклата. ...
  842 
РАЗПРОДАЖБА
За искрените думи има глоба,
лъжи и хули днес са с намаление.
На безценица продават даже злоба
с бонус: ресто - пръст на обвинение. ...
  461 
Светулка
На моята дъщеричка
Сгушена в прегръдките на залеза,
огряваш всяко кътче в тъмнина.
До бяло нажежените ти нанизи ...
  1420 
Щастието в света
На кръстниците Валя и Здравко
Откриха се сред бурите в морето
и погледите спряха един в друг.
Усмихна се зарадвано небето, ...
  519 
Обич тежка като смъртта
В друг живот навярно ще сме двама.
В друг живот, далече от света.
Но в този свят за нас надежда няма.
Тази обич ми тежи като смъртта. ...
  710  12 
Днес
На Митко Върбев
Днес е твоят ден да ме обичаш,
гласът ти да пронизва тишината.
Като пясък от ръцете ти изтичам ...
  514 
Светлият олтар
На Рени и Владо
Любовта бе тяхната награда,
в триумфът на победни висини.
Думите обричат без пощада ...
  389 
ЗЛОВЕЩО...
Празни кръстовища с празни коли,
улици празни без смях и искри.
Последна цигара самотно гори,
светофарът напразно червеното скри. ...
  669 
„Жаден съм- Свърши се“
Последни думи - вопъл в тъмнината,
в пътя пуст разтвориха врата.
Смъртта окови готвеше на прага,
но на прага не достигна светлина. ...
  385 
Перото на поета
Перото е живот за мойте вени
под напора на бързаща ръка.
Спектакъл нов за бъдещо творение.
Част от болка в миг от вечността. ...
  459 
Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...
  407 
Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...
  447 
Омразата
Омразата навсякъде изниква
като тръни, заглушаващи цветята.
Болката се ражда и не пита
в сърцето ще избяга ли ината. ...
  462 
Звездите са звезди... защото са високо
Дишаш днес и виждаш в мен
всеки спомен на сърцето.
С копнеж по теб, от стар рефрен,
усмивка грейва на лицето. ...
  512 
Миг като вечност
„Посвещение за Стив Джобс и хората,
които промениха света.
Онези, които никога няма да бъдат сред лавината
пожълтели некролози.” ...
  869  13 
Муза
В топлите ти ласки да потъна,
обгърната от нежен аромат.
В есенните сенки с цвят на пламък,
за да сграбча и последния ти цвят. ...
  424 
Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости, ...
  2188 
Кога ще започне животът ми,
за да отключа отново усмивката?
Да разпилея трохите на птиците
и да налея от виното пивко.
Преди да започне животът ми, ...
  418 
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити
докрай в сетивата.
Не чуваш, не виждаш, ...
  493 
Любовта
На Иви
Усмивка, вместо залп от обвинения,
целувка, вместо огън от плесник.
Любовта - утеха без съмнение ...
  495 
Пролетта
Тя изгря под облаци в небето -
лъч надежда в златния триптих.
С дъх на лято, слънце във сърцето,
изтръгна мрака в светлия си стих. ...
  466 
Вярваш ли в чудеса?
Кое те кара да смяташ, че си като един от всички?...
Бъдеще в бленуван миг от щастие,
поел риска от нощното безсъние.
Истини – под булото на изгрева, ...
  1195 
Живот на длан
На Мили
Днес държиш живота си на длан
и сама редиш самотните постели.
Болката във мрака е закон, ...
  606 
Обичай ме...
Обичай ме...
С любовта, която руши
и любовта, която създава.
С любовта, която лекува, ...
  576 
  363 
По стъпките на лятото
Пясъчни целувки тихо стенат
в сини бездни - маски от сатен.
На онзи бряг в мечтаната постеля
гръмовните вълни отекват в плен. ...
  512 
Забранена обич
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...
  701 
Магията на писането
В тоз живот на тебе се обричам
и ти си продължител на ръката.
В тайните ти искам да надничам,
завинаги дълбоко в сетивата. ...
  335 
Весела диниада
Със слънчев пламък напоена
грее в близкия листак.
Диня сочна и червена
усмивки с трепет сбира пак. ...
  473 
И тръгна си поетът...
И тръгна си поетът
сред вяло безразличие.
Разчупил в миг силуета
на своето обичане. ...
  474 
Самотата
Самотата е безропотно студена
като вселена от безумни ветрове.
Устните прошепват светъл поздрав,
но мълчание усмивката краде. ...
  407 
„Листопад“
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...
  434 
Част от мен в нощта
А тъй близо бил си
част от мен в нощта,
сякаш да посегна и да грабна
животът като капка от мечта ...
  528 
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
  415 
Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...
  426 
Ти си жива
Всяка нощ те чувствам все по-жива
в загадката, наречена живот.
Теб избрах да нося и закрилям,
рождението - вечен дар и брод. ...
  392 
Предложения
: ??:??