17.01.2011 г., 21:22 ч.

Най-скъпият коледен дар - Четвърти Коледен Творчески Фестивал 

  Поезия
676 0 0

НАЙ–СКЪПИЯТ КОЛЕДЕН ДАР

(КОЛЕДНО – НОВОГОДИШНА ПИЕСА ЗА ДЕЦА) 

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

 

Дядо Коледа                              

Джуджето: Мирко,

Джуджето Здравко, 

Джуджето Работливко

Прасенцето Глиго

Петлето Пъструшко

Петлето Ранобудко

Котката Всезнайка

Кученцето Райко

Мишлето Сивко

Пиленцето Пипи

Патенцето Пухчо

Лисицата Червенуша

Вълкът Острозъб

Мечокът Медун

Кончето Звездочелко

Кравичката Добродушка

Зайчето Сиводрешко

Агънцето Белушко

Група коледари и сурвакари

 

СЦЕНИЧНО ОФОРМЛЕНИЕ:

На авансцената пред завесата има коледна елха с украса. До нея – малка масичка с телефон и табуретка. Завесата е спусната до началото на Първо действие. Зад завесата – селски двор.Плетена ограда, кочината на Глиго, дърво, дънер със забита в него брадва.

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ:

Звънят коледни камбанки.

След като заглъхне звънът им, през леко отворената врата излиза танцувайки под звуците на шлагерната песен “Аз съм Гошко – хубавеца” пеейки Първият участник.

 

ПЪРВИЯТ УЧАСТНИК:

 

Аз съм ...................... – хубавеца, нека няма спор!

На състава първенеца, даровит актьор!

С лекота разсмивам всички –

и големи, и мънички!

Аз съм най-добър актьор!

 

 ВТОРИ УЧАСТНИК (присъединява се към Първия участник, пеейки):

                   Аз пък …… се наричам,

                     славен  съм актьор!

                   Да похапвам най обичам,

                     също няма спор!

                   Но за мене най-модерни

                     има роли характерни –

                   като ГЛИГО аз съм най-добър!

 

ТРЕТИ УЧАСТНИК  (присъединява се по същия начин иззад завесата, пеейки):

 

                   Даровита съм актриса и играя хитра ЛИСА,

                   ето ме пред вас във този ден!

                   лесно репликите уча, много роли ще получа!

                   Моля, ръкопляскайте за мен!

 

ЧЕТВЪРТИ УЧАСТНИК (присъединява се, пеейки):

 

Хей, приятели добрички, ето ме и мен!

Тука погледнете всички с поглед възхитен!

С чудна дарба съм дарена, за актриса съм родена!

Днес пред вас ДЖУДЖЕ играя аз!

 

ВСИЧКИ ЗАЕДНО  (пляскат с ръце в такт с мелодията и танцуват):

 

                   Със костюми, сред декори,

                     ний сме весели    актьори,

                  молим, ръкопляскайте за нас!

 

(Тичайки бързичко, към тях се присъединяват един по един всички останали участници и се представят на публиката)

 

ПРАСЕНЦЕТО: Аз съм Глиго!

МИШЛЕТО: Аз пък – Сивко!

ДЖУДЖЕ : Аз – джуджето Работливко!

 

ВСИЧКИ ЗАЕДНО: С радост заставаме пред вас!

 

КУЧЕНЦЕТО: Аз съм кученцето Райко!

КОТКАТА: Аз пък – котката Всезнайка!

 

ВЪЛКЪТ: Вълчо – Острозъб се казвам аз!

 

ПАТЕТО:

Аз съм патенце красиво,

любопитно и игриво

и на всички съм приятел аз!

Тука аз ще се представя,

себе си не ще забравя,

ето ме – покланям се пред вас  

 

ЗВЕЗДОЧЕЛКО:

 

Аз известен съм селото

с чуден белег на челото.

Всички, всички ме обичат.

Звездочелко ме наричат.

 

ДОБРОДУШКА: Аз, деца, съм Добродушка.

БЕЛУШКО: Аз съм агънце - Белушко

 

СИВОДРЕШКО: Мен наричат Сиводрешко,

                               Сиводрешко – бързобежко.

 

РОГАТКО:    Аз пък съм козленце сладко

                        и наричат ме Рогатко.

 

ДЖУДЖЕ (оглежда приятелите си):

                            Ето ме и мен, момчета,

с мойте братчета – джуджета!

                            Ние носим радостната вест –

                            че под звуци на звънчета,    

тук, момичета, момчета,

                            Дядо Коледа пристига днес!

 

ВСИЧКИ:

                            “Буратино” е състава,

  с радост той пред вас застава!

  Молим, ръкопляскайте за нас!

 

 

 

Оттеглят се зад завесата. На сцената остават само петлетата  Ранобудко, Пъструшко, които говорят   по телефона.)

 

 

 

 

 

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ:

(Ранобудко, а после и Пъструшко, оживено говорят   по телефона.)

 

 

ПЪСТРУШКО:

                   Ало! Ало, дядо Мраз?

                    Лошо чувам твоя глас!

                   Нещо пука и шуми...

                    Ало, чуваш ли ме ти?

Ах, пресипна моят глас!

Пъстрото петле съм аз!

Чакаме те с нетърпение,

и изгаря ни вълнение!

Облечи дебел кожух,

нахлупи калпак от пух

и елените рогати

впрягай бързо във шейната!

 

РАНОБУДКО: (Грабва телефона от Пъструшко)

 

Грешка, дядо, да не правиш –

даровете да забравиш!

Но, какво говориш ти?

Дядо Коледа ли си?

Дядо Коледа брадат,

Дядо-Мразовият брат?

Все едно е кой си ти,

но шейната запрегни

и пристигай ти при нас,

от сърце те моля аз!

(Говори  развълнувано на Пъстушко)

ПЪСТРУШКО:

                   Ох, дано ни  е разбрал, че за пълния чувал

                   чакат толкова деца с развълнувани сърца!

(Вземат  по една сурвачка и излизат навън. Чуват се коледни звънчета и песента “Над смълчаните полета...” Откъм салона се появява ДЯДО КОЛЕДА с чувал на гръб, качва се по стълбите и сяда на табуретката.)

ДЯДО КОЛЕДА:

                   Добър ден, деца послушни!

Снощи някой ми подшушна,

че сте най-нетърпеливи!

Та с елените игриви

тръгнах аз в среднощен час

да пристигна тук, пред вас!

Нося дарове за всички,

за големи, за мънички,

за момичета, момчета,

и за птички и зверчета –

весели и добродушни,

ако сте били послушни!

Питате се вече, зная,

по какво ли ще позная

кой от вас е бил послушен,

кой пък – лош и равнодушен

към бедата на другаря?

Всичко знае дядо стари!

Че джуджетата добри

са за мен очи, уши,

тихо бродят по земята

 и записват си делата

в дневници със две графи –

тука “лоши”, там “добри”.

Та, от тях, деца, научих

в този двор какво се случи!

Слушайте и вий решете

във коя графа от двете

да поставим това дело,

случило се тук, на село!

 

(Дядо Коледа звъни с камбанка. Дотичват едно след друго трите джуджета. Целуват ръка на Дядо Коледа и сядат около него на килимчето, постлано на пода. Всяко джудже носи голяма тетрадка под мишница, а на вратлето – два големи молива – черен и червен. Всяко от тях бърза да разкаже на Дядо Коледа новините.)

 

 

РАБОТЛИВКО:

                   Ето, тук сме, дядо мили!

                    Бързахме със всички сили

за да стигнем ний навреме!

Носим новини големи!

Случиха се случки разни –

                     и добри, и безобразни.

Чуй ги, пък след туй решавай

 и подаръци раздавай!

 

 

ДЯДО КОЛЕДА (гали ги по главичките):

                   Да, деца, не се бавете!

                     Новините разкажете!

                   После дружно ще решим –

                     кой с какво да наградим!

 

МИРКО:

                   В този двор живеят,

                   дядо, животинки – цяло стадо.

                    Имат си добри стопани.

Всички имат си прехрана –

значи, имат всичко нужно,

за да са добри, задружни.

Но странеше все от тях

и живееше във грях,

все настръхнал, вечно сам –

Глиго, злобен хулиган!

 

ЗДРАВКО (с отвращение):

                   Глиго е прасе нахално,

                     мръсно, рошаво и кално!

Зъбите му – неизмити,

кожата му – с прах покрита!

Има той характер див,

мрачен, буен, докачлив,

под носа си все грухти,

 злобно гледа и сумти!

 

ДЯДО КОЛЕДА (клати недоволно глава):

                   Гледай, гледай калпазанин!

 

РАБОТЛИВКО:

                   В двора Глиго не обичат.

                    С разни прякори го кичат.

                   Той се скита вечно сам,

                     няма и другари там...

 

МИРКО:

                   Ами как да го обичат?

                     Как другар да го наричат!

                   Той от всички се дели.

                     Дето иде – сто бели

                   Глиго гледа да направи!

                     Като хулиган се слави!

 

ЗДРАВКО:

                   Ту със зурлата чевръсто

                     рови из лехите гъсти,

                   ту се пльосне в рядка тиня,

                     та където после мине

                   носи смрад и мръсотия...

 

 

РАБОТЛИВКО:

                   Глиго даже и не крие

             колко мрази да се мие!

                   Щом копанката си зърне,

             бърза да я преобърне,

                   мляска лакомо и лапа –

             до ушите чак се цапа!

 

МИРКО (много развълнуван, бърза да довърши разказа):

                   Казват, бил и саможив,

             много стиснат и свадлив!

                   Можел птичка да убие,

              в кочината щом се скрие!

                   Клъвне ли пък от храната –

             ще й скъса и главата!

 

 

 

ЗДРАВКО:

                   Божичко, дали е живо

             онова мишле игриво,

                   дето дупка си направи

             под кочината му здрава?

 

ДЯДО КОЛЕДА:

                   Гледай ти, прасе проклето!

                   Да измъчва тъй мишлето!

 

РАБОТЛИВКО (Става на крака и разтваря завесата):

                   Ето, сам ще видиш ти,

             как прасето се държи,

                   как попадна във беда,

             кой спаси го от смъртта!

 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ:

(На сцената се вижда селски плет, пред нея кочина. Вътре в нея Глиго рита ядосано някаква кофа и сърдито грухти.)

 

 

 

ГЛИГО:

                   Грух, грух, грух!

              този котарак е глух!

                   Казах му да се разкара

             от кочината на Звяра!

                   Мразя и петела стар –

             щял да става мой другар!

                   Ама че досадни твари!

(Обляга се на оградата си и вика):

                   Ей, нямам нужда от другари!

                   Искам да ви бъде ясно –

             сам живея си прекрасно!

(Гризе някакъв зеленчук и говори с пълна уста):

Били бедни, били гладни!

Толкова сте ми досадни!

                   Всичко сам ще си изям,

              нищо няма да ви дам!

                   Място в топлата ми слама

             за досадници пък няма!

                   Вънка вие си мръзнете!

             Пука ми, че ще умрете!

 

РАБОТЛИВКО:

                   Тъй се перчеше прасето

              пред животните, додето

                   мина лято, мина есен

             и от вятъра донесен

                   бял снежец покри земята...

             пък хората в селата,

                   подир дълги зимни пости,

             се застягаха за гости.

 

МИРКО:

                   Глиго много е доволен.

              В кочината – сит, охолен,

                   той на топло се протяга

              и за зимен сън се стяга.

                   Гледай го – дебел, ленив

              и безкрайно мързелив!

 

ГЛИГО (протяга се доволен, прозява се и се кани да си ляга):

 

              Чувал съм, че всяка зима

              много празници си има.

                   Хората не ще постят,

              пък и мене ще гостят!

                   Как щастливо си живея

              и на воля дебелея!

 

(Ляга си и се чува юнашко хъркане и сумтене.)

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ:

(Дотичва разтревожена котката Всезнайка. Спира пред кочината и вика тревожно.)

 

ВСЕЗНАЙКА:

                   Глиго, Глиго, събуди се!

              За бедата приготви се!

                   Утре Коледа е, братко!

              Твоето месце е сладко,

                   канят се да те заколят,

              на луканки ще те сторят!

 

(Пристига запъхтяно и кученцето Райко.)

 

 

РАЙКО:

                   Бягай, Глиго! Бягай бърже,

              че ще дойде да те върже

                   пред кочината, на кола,

              сам стопанинът Никола!

                   Ставай, отвори вратата

               и изчезвай в тъмнината!

 

ГЛИГО (скача разтревожен, трие очи и хленчи уплашено):

                   Леле, как ще се измъкна?

              Тъмно е, навън се мръкна!

                   Няма я луната ясна!

              И...вратата май е тясна!...

 

(Мъчи се да се измъкне, но не успява.)

 

РАБОТЛИВКО:   Гледай, дядо! Сълзи рони!

 

ГЛИГО (ридае и горчиво нарежда):

                   Всички, всички сам прогоних!

Нямам си другари верни,

                   сам съм със бедите черни!

              На кого да се надявам?

                   Много, много съжалявам,

               че бях толкоз саможив,

                   толкоз лош и горделив!.....

(Плаче с наведена глава. стряска се от шум на стъпки):

                   Майко мила! Шум се вдига!

Кой ли пък сега пристига?

                   Ах, отиде мойта кожа!

Сигурно пристигат с ножа!

(Хваща се ужасен за главата. Но отново се заслушва с надежда):

                   Чувам някакво шептене...

               Идва помощ май за мене!?

(Маха с ръка радостно и вика):

                   Насам, насам, приятели!

 

(Пристигат животните от двора. Всеки носи по нещо: мишлето – фенерче, патето – лопата, котката – лост, кученцето – кирка.)

 

ЗДРАВКО (към Дядо Коледа):

                   Виж, пред старата кочина

              спира цялата дружина!

                   Ето ги – Пъструшко, Райко,

Сивко, даже и Всезнайка!

              Звездочелко, Добродушка,

              и Рогатко и Белушко.

              Тук са даже Сиводрешко,

              Пипи, Пухчо ,Бързобежко.

                   Всеки иска да помага!

              Глиго трябва да избяга!

 

 

 

КОНЧЕТО ЗВЕЗДОЧЕЛКО

 

Глиго, Глиго, уж си мъж

а захленчи изведнъж!

Хайде, стига си нареждал!

Не губи кураж, надежда!

Тази нощ е дълга, тъмна,

още рано е да съмне.

 

МИШЛЕТО СИВКО:

                   Стига, Глиго! Стига плака!

                   Много работа ни чака!

                   Ала ние сме дузина

              и задружна сме дружина          

 

КРАВИЧКАТА ДОБРОДУШКА:

Ще те отървем от ножа,

нищо, че си невъзможен!

АГЪНЦЕТО БЕЛУШКО:

 

Всичко нужно ще направим

със бедата да се справим.

 

КОЗЛЕНЦЕТО РОГАТКО:

Зная , аз какво е нужно -

да работим всички дружно!

 

ДОБРОДУШКА:

 

Ти, Писано, влез в мазето

и ни донеси въжето!

Тичай, времето е кратко!

Нека дойде с теб Рогатко

да потърси остра брадва!

 

ЗАЙЧЕТО СИВОДРЕШКО:

 

Лост и кирка ще ни трябват!

Чакай ме и мен, Рогатко,

идвам с тебе , мили братко.

 

 

ЗВЕЗДОЧЕЛКО:

 

Шаро, ти бъди на пост!

Гледай да не дойде гост

докато работим ние,

заговора  да разкрие!

 

ДОБРОДУШКА:

 

Петльо, ти не кукуригай

и стопаните не вдигай

още с първите лъчи.!

Всеки трябва да мълчи.

Нека спят във къщи всички-

и големи и мънички!

 

ПИПИ:

 

Няма тази нощ да спим,

Глиго трябва да  спасим!

 

(Животните излизат и се връщат с изброените инструменти.)

 

  ПАТЕТО ПУХЧО:

                   Ще се справим със бедата!

              Казвам ви го аз самата!

                   Ето ви лопата здрава,

             ето и въже кораво!

                   Връзвай, Глиго! Връзвай здраво!

                   За оградата направо!

 

СИВОДРЕШКО:

Тихо, тихо работете,

никой да не ни усети!

 

РАЙКО:

                   Аз ще копна с търнокопа.

                   Като кажа: “Хайде хопа!”

                  дърпайте, другари мили!

                   Дърпайте със всички сили!

 

(Кученцето копае с кирката, Патето хвърля пръст с лопатата, котката повдига плета с лоста и го разклаща. Накрая всички хващат въжето, кученцето РАЙКО командва:

“Хайде хоп!”      Всички опъват въжето, оградата пада.)

 

ВСИЧКИ (Заедно извикват):

 

Ура! Глиго е на свобода!

 

(Прегръщат се и излизат. Завесата се спуска.)

 

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ:

(Пред завесата  остават само Дядо Коледа и джуджетата.)

 

ЗДРАВКО:                  

                   Цяла нощ копаха, риха –

             кочината му разбиха!

                   Дядо, сам разбираш ти,

             че бедата ги сплоти!

                   Грешките си те простиха,

              Глиго от смъртта спасиха!

                   Туй се казва, дядо стари,

              верни, предани другари!

 

ДЯДО КОЛЕДА:

                   За доброто им се пада

              най – голямата награда!

                   Я, деца не се бавете!

              Даровете пригответе!

 

РАБОТЛИВКО:          

Те сами се наградиха,

щом приятелство откриха!

То подарък е безценен,

мили дядо драгоценен!

 

(В далечината се чуват коледарски викове и песни. Работливко става и поглежда зад завесата.)

 

РАБОТЛИВКО:

Слушай! Чуваш ли ги, дядо?

Води ги мишлето младо!

Май ни чака изненада!

За душите ни – награда!

Днес е ден на чудесата!

Петльо се сдобри с Лисана,

Кротко крачи с тях Вълчана.

Животинките от двора

със зверчета си говорят!

Ето ги – пристигат в село

със мишленцето начело!

Хищниците Вълчо, Меца,

в чест на Христос – Младенеца

идват тук да искат прошка

от петленца и кокошки,

от овчици и козици,

от прасенца и теленца.....

За да няма вече страх,

ставали другари с тях!

 

ЗДРАВКО:

                   Вярно, дядо! Аз разбрах –

             след прекарания страх

                   нашите добри другари

             станали са коледари!

                   дружни бяха във бедата –

             дружни и във      веселбата!

 

МИРКО:

Дядо Коледа, докато чакаме

може ли да ти кажа едно стихотворение,

което се роди от доброто ми настроение?

 

 

 

ДЯДО КОЛЕДА:

Я да чуем нашия млад поет!

Стих редил е – ред по ред!

 

МИРКО:

                   Звънна медно звънченце,

                     скочи младо момченце;

засука тънко мустаче,

нахлупи черно калпаче;

запаса колан посребрен,

закичи чимшир позлатен;   

наметна си ямурлука,

прескочи през комшулука,

че са на мегдан събрани

негови верни другари,

момкови отбор акрани –

куда добри коледари!

Че ще да идат, да идат,

селото да си обидат

да пеят и да наричат:

“ Хората да се обичат,

нивите жито да родят,

пчелите да се нароят!

Да дойде мирна година!

Лошото да ги подмине!”

 

На сцената се явяват и трите еленчета: - Виторожко, Сребърното копитце и Късоопашатко. Виторожко се обръща към Дядо Коледа.:

 

ВИТОРОЖКО: Дядо, и ние с Късоопашагко и Сребърното копитце научихме едно стихотворение за Новата година. Може ли да ти го кажем, докато чакаме коледарите?

 

ДЯДО КОЛЕДА: Не знаех, че и моите еленчета са станали рецитатори. (Обръща се съм джуджетата: Деца, да им дадем ли думата?)

 

Джуджетата отговарят дружно: ДА!

 

 

ВИТОРОЖКО:

Звъни тишината, трепти синевата

и песен вълшебна звучи.

Призрачно – лека изплува луната

сред свита от ярки звезди.

 

КЪСООПАШАТКО:

А във шейната, с венец във косата

Нова година лети. Блесна в позлата

звезда над гората и пътя й тя освети.

 

СРЕБЪРНОТО КОПИТЦЕ:

Камбаните бият. Дечицата пеят

и с блеснали, светли  очи,

мечти съкровени за дари безценни

повтарят от ранни зори.

 

А щом се покаже луната отгоре

и тихо при нас се поспре,

а в   нашия празничен, светъл прозорец

студът нарисува  перце,

 

Дванадесет пъти  камбаната стара

тържествено ще възвести,

че гостенка драга е спряла на прага

със свита от хубави дни.

 

ДЯДО КОЛЕДА:

              Благодаря ви, заслужавате похвала!

              Но ще ни трябва май чувала?

              Моля ви, не се бавете,

              даровете пригответе!

 

(Еленчетата и джуджетата излизат зад завесата. Зад завесата се чува трополене и песен: “Стани ми, нине, нине, господине”. Джуджетата посрещат коледарите, въвеждат при елхата и също запяват с тях. Дядо Коледа става да ги посрещне.)

ДЯДО КОЛЕДА:

                   Коледари, добра стига!

                    Кой е станеникът! Глиго!

                   Да! Доброто чудо прави!

Да сте живи, да сте здрави!

                   Всичко лошо забравете!

                    От сърце се веселете!

(Коледарите запяват и играят пред Дядо Коледа „Ямболски коледарски буенек”. Накрая Глиго излиза напред и целува ръка на дядо Коледа)

       ГЛИГО:

                   Дядо мили, дядо стари,

                     вече имам аз другари!

                   Ще призная, срам не срам,

                     бях прочут аз хулиган!

                   Бях надут и празноглав,

                     имах зъл и грозен нрав...

                   Бях противен, дядо, знам

                     затова ме мъчи срам!

                   От сърце благодаря

                     на дружината добра!

Чакаше ме край жесток!

Те ми дадоха урок,

че познават се в беда

                    благородните сърца!

 

ДЯДО КОЛЕДА:

                   Май си се уплашил здраво!

На другарите ти – браво!

                   Работливко, дай чувала!

                    Те заслужиха похвала!

                   За добрите им дела

                     искам да ги наградя!

                   Най-голямата награда

                    днес на Глиго май се пада.

                   Глиго вече се сдоби

                    със приятели добри!

                    Туй е скъпоценен дар,

                    казва ви го дядо стар.

 

(Дядо Коледа раздава подаръци. Всички се радват и празнуват, сурвакат се за здраве и прегърнати излизат на авансцената за да се поклонят.)

 

 

 

                                 К Р А Й

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??