На българската авиация, по случай нейната 100-годишнина и защото ù отдадох най-доброто от себе си: душата, младостта и един човешки живот!

Военното училище събра момчета със романтика в очите,

пораснаха, но пак като деца мечтаеха за пътя към звездите.

И днес летят във синьото небе - ,,един за всички!", братска орисия,

красиви като гръцки богове и силни като огнена стихия.

Небето за летеца е сърце - откъсне ли се дръзко от земята,

държи живота в двете си ръце и диша на машината с крилата.

И този танц на птица и човек единствено най-смелите го могат,

не ражда всяка майка днес летец и не приляга всекиму пагона.

Душа на птица, казват, е съдба! Целунати от Бога са ония,

които със металните крила летенето превръщат във магия!