Татянка (Татяна Начкова)
76 91
13.12.2006 г., 17:04 ч.

Най-страшната дилема 

  Поезия
559 0 4

Не, не смущавай съня ми!
Не ме събуждай от щастието!
Остави ме да си играя с цветята,
да си говоря със Слънцето.
О, Разуме,
ти не познаваш воплите на сърцето.
Знаеш само да съдиш,
искаш да ограничиш
необятността на чувствата,
безпределността на Сърцето.
О, Сърце,
спри да ме водиш към пъкъла,
страсти неистински,
страсти погубващи
ме караш да следвам...
О, Разум,
о, Сърце,
битка убийствена водите в мене,
битка, без удари и невъоръжена,
но кръвопроливаща
и мене убиваща...
И сякаш погубена
чувствам душата
си ден подир ден -
душата ми -
пленница на страшна дилема.

     07.07.2005

© Татяна Начкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??