Татянка (Татяна Начкова) Татянка (Татяна Начкова)
76
Dec 13, 2006, 5:04 PM

Най-страшната дилема

  Poetry
748 0 4

Не, не смущавай съня ми!
Не ме събуждай от щастието!
Остави ме да си играя с цветята,
да си говоря със Слънцето.
О, Разуме,
ти не познаваш воплите на сърцето.
Знаеш само да съдиш,
искаш да ограничиш
необятността на чувствата,
безпределността на Сърцето.
О, Сърце,
спри да ме водиш към пъкъла,
страсти неистински,
страсти погубващи
ме караш да следвам...
О, Разум,
о, Сърце,
битка убийствена водите в мене,
битка, без удари и невъоръжена,
но кръвопроливаща
и мене убиваща...
И сякаш погубена
чувствам душата
си ден подир ден -
душата ми -
пленница на страшна дилема.

     07.07.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0