TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1261
18.05.2010 г., 13:39 ч.

Най-страшният аборт 

  Поезия » Философска
1168 0 11

Видя ли пътя ми, осеян с тръни,

и мен, пристъпяща по него босонога?

С нозе - прилични на лопати груби,

ринещи в пръстта, в зора опръскана с отрова...

 

И уж белите, разкапващи се дрехи,

прозиращи отново в мъртвото ми черно.

Видя ли, разбра ли ги онез' доспехи,

или да си сляп сега е толкова модерно?

 

Но даже слепотата ти е роля,

изнася ти да си такъв актьор, Животе!

И в пътища да вплиташ радост, злоба...

а отказът от път най-страшният аборт е...

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отказът от път е връщане към изначалното...
  • Чудя се в момента, защо не съм чел повече от теб досега? Определено може да намери доста в твоята поезия, особено в това стихотворение!
  • харесва ми ,много ....
  • То кръв остана ли се питам? Май доста вампирско ще ми дойде всичко това,а лопатките се износват...Вдъхновение? Е, аз нали имам...знаеш какво :Д
  • Естествено, че ще виждат само грубите лопати и лека полека ще си вдигат разсеяни наздравици с кръвта под тях
    Благодаря за вдъхновението
  • Ами освен да те похваля отново не знам какво да ти кажа.
  • !!!
  • Хубаво!
  • Ако пък всичко е наред , няма да е интересно...!Хората стават човеци , когато страдат!Мнооого хубав стих!

  • Малката ми философка!
    Да, пътят е затова, да бъде вървян. По него има всичко.
    Аз понеже попораснах казах така:

    Така пътеката ми заприлича на река
    мътна, с отливи и приливи, и бистра.
    Дърветата над нея пък подадена ръка.
    Вървях. И се научих да познавам чистата.
  • Силна поанта! Стихът е мъчителен, изстрадан, добре написан! Харесах!
Предложения
: ??:??