Най-страшният аборт
Видя ли пътя ми, осеян с тръни,
и мен, пристъпяща по него босонога?
С нозе - прилични на лопати груби,
ринещи в пръстта, в зора опръскана с отрова...
И уж белите, разкапващи се дрехи,
прозиращи отново в мъртвото ми черно.
Видя ли, разбра ли ги онез' доспехи,
или да си сляп сега е толкова модерно?
Но даже слепотата ти е роля,
изнася ти да си такъв актьор, Животе!
И в пътища да вплиташ радост, злоба...
а отказът от път най-страшният аборт е...
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
