Най-топлата зима
Отдавна не съм се виждала с морето
и усещам липсата на шептящия бриз,
който събужда внезапно в мен детето,
за поправка на възрастта няма сервиз.
Мечтая пак да се превърна във вълна
и да участвам отново в морската пяна,
да изоставя само още един път плътта,
за да бъда съставна частица на океана.
Никой да не съумее да ме разпознае,
за кратко да се почувствам безлична.
И искам делфин с мен да се запознае,
без да заподозре, че аз съм различна.
А когато достигна изтощена до брега
и докосна дори последната раковина,
споменът за изкуствен пясък по снега
ще ме върне обратно в градската зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
