8.05.2017 г., 15:44  

Най - трудните думи

1.3K 9 24

Най - трудните думи са тези, 

с които признаваме нещо, 

отправени често, към онези, 

които обичаме, тъй горещо. 

 

Най - трудно е, кога душата

чувства плете в своя стих 

и с него крещи в тишината :

"Прости ми, моля те, сгреших! "

 

Когато "Обичам те! ", напира в гърдите, 

въпроси и чувства танцуват в дует, 

вместо устата, когато говорят очите :

"Не ме оставяй, не мога без теб! "

 

Най - трудните слова, са в сърцето, 

когато от загуба, безумно се бои - 

тревога сковава го... и което, 

отвътре крещи :" Моля те, остани! "

 

Излишна боязън, гордост и чест, 

са лоши съветници на душата, 

живота подлага често, на тест - 

онова, що отстояват сърцата! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Люси, че ме четеш! Зная за папагалчето Флори, чела съм го, много е хубаво. Ти много хубаво разказваш! Приятен ден ти желая!
  • Хареса ми стиха ти. Аз публикувах разказ на тази тема "Папагалчето Флори " ... как се извиних на дъщеря си за моя грешка след 18 години😊 Важно е да се извиним... дори уж за дреболии, но понякога боли от небрежно казана дума. Много обичам да те чета. И стиха за тополата . .напомни ми майка. Благодаря🌺
  • Благодаря ти, Вальо! Хубав ден от мен!
  • Хубаво Стихотворение!
  • Роси, Вальо, благодаря че сте надникнали назад, в стихосбирката ми! Приятна неделя ви желая!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...