Най-тъжен винаги е август
Най-тъжен винаги е месец август,
когато някой някого целува за последно.
И лятото отнася любовта със себе си.
Едно от всичките лета ... поредно ...
Последна страст, последни слънчеви лъчи.
И той и тя по нови пътища поемат –
щастие да търсят със затворени очи,
горчивата раздяла длъжни да приемат.
Но времето ще излекува тези рани.
В очите им не ще блестят сълзи.
Невиждани очи забравят се е казано.
И с всеки ден по-малко ще боли.
В очите им ще спрат да светят сълзи вече.
Сърцето ще запази само мъничко тъга.
И спомените отлетели надалече,
Ще донесат надежда нова след това.
Да няма следващ август за раздели,
да няма следващ август за сълзи.
И да запази новите любови цели.
Че времето дойде да спре да ги боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
