Най-тъжен винаги е месец август,

когато някой някого целува за последно.

И лятото отнася любовта със себе си.

Едно от всичките лета ... поредно ...

Последна страст, последни слънчеви лъчи.

И той и тя по нови пътища поемат –

щастие да търсят със затворени очи,

горчивата раздяла длъжни да приемат.

Но времето ще излекува тези рани.

В очите им не ще блестят сълзи.

Невиждани очи забравят се е казано.

И с всеки ден по-малко ще боли.

В очите им ще спрат да светят сълзи вече.

Сърцето ще запази само мъничко тъга.

И спомените отлетели надалече,

Ще донесат надежда нова след това.

Да няма следващ август за раздели,

да няма следващ август за сълзи.

И да запази новите любови цели.

Че времето дойде да спре да ги боли.