1.03.2017 г., 13:21

Най-важният Стремеж

400 0 0

Дребнавият излъскан  бит

подрънква със ръждивите вериги

над самодоволния поробен индивид,

с окото на което нищо не му стига,

из острия чакъл слепецът

влачи се с нозе като пребит.

 

Буквалните неща на дребни  букви

са свят в подземия на буквояди,

над тях е принципът със цип,

пред ципа нямаш правото

на недостоен принт,

със лъскавите страници и снимки,

но без магията на звездните плеяди. . .

 

Във звездния концерт

ще срещнеш истинските букви

със филхармония на мъдър шепот,

където невидяно до сега ще рукне

и символът ще съживи очите слепи.

 

А ти ще се изкачваш

запленен по звездна стълба

и стъпалата ще размахват своите криле,

за да се понесеш на тях

във пътешествието дълго

към звездното разцъфнало поле!

 

Слънцата са високо,

но там са царствата на върхове,

където е безценното широко

и носят се свободни ветрове.

 

Истинският връх е купол

над облаците в чистото небе,

тиня него никога не ще затрупа,

върхът е блясък и око,

което може всичко да съзре!

 

А ти, приятелю,

огледай се и виж приятелска десница

по пътя си към стръмното напред,

с другарската прегръдка

в ято бели птици,

ще литнеш към света

на звездни неописани съкровища безчет!

 

гр. София, 27.08.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...