Най-важният Стремеж
Дребнавият излъскан бит
подрънква със ръждивите вериги
над самодоволния поробен индивид,
с окото на което нищо не му стига,
из острия чакъл слепецът
влачи се с нозе като пребит.
Буквалните неща на дребни букви
са свят в подземия на буквояди,
над тях е принципът със цип,
пред ципа нямаш правото
на недостоен принт,
със лъскавите страници и снимки,
но без магията на звездните плеяди. . .
Във звездния концерт
ще срещнеш истинските букви
със филхармония на мъдър шепот,
където невидяно до сега ще рукне
и символът ще съживи очите слепи.
А ти ще се изкачваш
запленен по звездна стълба
и стъпалата ще размахват своите криле,
за да се понесеш на тях
във пътешествието дълго
към звездното разцъфнало поле!
Слънцата са високо,
но там са царствата на върхове,
където е безценното широко
и носят се свободни ветрове.
Истинският връх е купол
над облаците в чистото небе,
тиня него никога не ще затрупа,
върхът е блясък и око,
което може всичко да съзре!
А ти, приятелю,
огледай се и виж приятелска десница
по пътя си към стръмното напред,
с другарската прегръдка
в ято бели птици,
ще литнеш към света
на звездни неописани съкровища безчет!
гр. София, 27.08.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Христов Всички права запазени