Дребнавият излъскан  бит

подрънква със ръждивите вериги

над самодоволния поробен индивид,

с окото на което нищо не му стига,

из острия чакъл слепецът

влачи се с нозе като пребит.

Буквалните неща на дребни  букви

са свят в подземия на буквояди,

над тях е принципът със цип,

пред ципа нямаш правото

на недостоен принт,

със лъскавите страници и снимки,

но без магията на звездните плеяди. . .

Във звездния концерт

ще срещнеш истинските букви

със филхармония на мъдър шепот,

където невидяно до сега ще рукне

и символът ще съживи очите слепи.

А ти ще се изкачваш

запленен по звездна стълба

и стъпалата ще размахват своите криле,

за да се понесеш на тях

във пътешествието дълго

към звездното разцъфнало поле!

Слънцата са високо,

но там са царствата на върхове,

където е безценното широко

и носят се свободни ветрове.

Истинският връх е купол

над облаците в чистото небе,

тиня него никога не ще затрупа,

върхът е блясък и око,

което може всичко да съзре!

А ти, приятелю,

огледай се и виж приятелска десница

по пътя си към стръмното напред,

с другарската прегръдка

в ято бели птици,

ще литнеш към света

на звездни неописани съкровища безчет!

гр. София, 27.08.2016 г.