Mar 1, 2017, 1:21 PM

Най-важният Стремеж

  Poetry » Civic
401 0 0

Дребнавият излъскан  бит

подрънква със ръждивите вериги

над самодоволния поробен индивид,

с окото на което нищо не му стига,

из острия чакъл слепецът

влачи се с нозе като пребит.

 

Буквалните неща на дребни  букви

са свят в подземия на буквояди,

над тях е принципът със цип,

пред ципа нямаш правото

на недостоен принт,

със лъскавите страници и снимки,

но без магията на звездните плеяди. . .

 

Във звездния концерт

ще срещнеш истинските букви

със филхармония на мъдър шепот,

където невидяно до сега ще рукне

и символът ще съживи очите слепи.

 

А ти ще се изкачваш

запленен по звездна стълба

и стъпалата ще размахват своите криле,

за да се понесеш на тях

във пътешествието дълго

към звездното разцъфнало поле!

 

Слънцата са високо,

но там са царствата на върхове,

където е безценното широко

и носят се свободни ветрове.

 

Истинският връх е купол

над облаците в чистото небе,

тиня него никога не ще затрупа,

върхът е блясък и око,

което може всичко да съзре!

 

А ти, приятелю,

огледай се и виж приятелска десница

по пътя си към стръмното напред,

с другарската прегръдка

в ято бели птици,

ще литнеш към света

на звездни неописани съкровища безчет!

 

гр. София, 27.08.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...