1 мар. 2017 г., 13:21

Най-важният Стремеж

402 0 0

Дребнавият излъскан  бит

подрънква със ръждивите вериги

над самодоволния поробен индивид,

с окото на което нищо не му стига,

из острия чакъл слепецът

влачи се с нозе като пребит.

 

Буквалните неща на дребни  букви

са свят в подземия на буквояди,

над тях е принципът със цип,

пред ципа нямаш правото

на недостоен принт,

със лъскавите страници и снимки,

но без магията на звездните плеяди. . .

 

Във звездния концерт

ще срещнеш истинските букви

със филхармония на мъдър шепот,

където невидяно до сега ще рукне

и символът ще съживи очите слепи.

 

А ти ще се изкачваш

запленен по звездна стълба

и стъпалата ще размахват своите криле,

за да се понесеш на тях

във пътешествието дълго

към звездното разцъфнало поле!

 

Слънцата са високо,

но там са царствата на върхове,

където е безценното широко

и носят се свободни ветрове.

 

Истинският връх е купол

над облаците в чистото небе,

тиня него никога не ще затрупа,

върхът е блясък и око,

което може всичко да съзре!

 

А ти, приятелю,

огледай се и виж приятелска десница

по пътя си към стръмното напред,

с другарската прегръдка

в ято бели птици,

ще литнеш към света

на звездни неописани съкровища безчет!

 

гр. София, 27.08.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...