23.02.2010 г., 21:03 ч.
Накажи ме...
Накажи ме...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала.
Прости ми, че сега не съм до теб,
в зениците ти да чета морето...
Сезоните му - с всички ветрове.
Да ме изпълва - щом се ширне лятно...
Прости ми.
След това ме накажи.
Със обич. Както мъж – жена наказва.
До дъно. И докрай. Не ме жали.
С онази нежност – с вик, която смазва...
© Людмила Билярска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрав и за теб, Петя! Приятно ми е, че се обади! Успешни и радостни дни занапред да са ти!
-
Сърдечен поздрав!!!
-
Опитвам се да му разкажа... какво е за мен...
Радвам се, че се спря.Благодаря ти за топлия коментар, Викторе!
---
Никол, благодаря ти, скъпа!
---
Чудесен е прочита ти, Ваня!!! Приеми моите благодарности! -
Страхотен финал!Започва с малко тъга, но завършва оптимистично и прекрасно!Поздравления!
-
страхотен стих, дълбоко изживян...6
-
Много оригинален начин си избрала, да му кажеш...
някои неща!
Поздрав!!! -
Благодаря ти, мила Селвер! Радвам се, че си тук!
---
Благодаря ти, Ангел! За това, че се вгледа и за чудесното присъствие ти благодаря! Поздрави!
---
Ах, ти, нежната ми душица! Просто искам да изпитам всички земни радости с Него - мъжа,когото обичам. Това е.
Прегръдка за Маринчето! С обич! -
!!!Не посмявам да коментирам!!!
-
Съкровен до болка стих!
Чудесно написано!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
