Накажи ме...
Накажи ме...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала.
Прости ми, че сега не съм до теб,
в зениците ти да чета морето...
Сезоните му - с всички ветрове.
Да ме изпълва - щом се ширне лятно...
Прости ми.
След това ме накажи.
Със обич. Както мъж – жена наказва.
До дъно. И докрай. Не ме жали.
С онази нежност – с вик, която смазва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
