Накажи ме...
Прости ми за това, че не успях
със син на този свят да те зарадвам.
И със принцеска – малка дъщеря,
най-светлото от двама ни откраднала.
Прости ми, че сега не съм до теб,
в зениците ти да чета морето...
Сезоните му - с всички ветрове.
Да ме изпълва - щом се ширне лятно...
Прости ми.
След това ме накажи.
Със обич. Както мъж – жена наказва.
До дъно. И докрай. Не ме жали.
С онази нежност – с вик, която смазва...
© Людмила Билярска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
