Feb 23, 2010, 9:03 PM

Накажи ме... 

  Poetry » Love
696 0 9

Накажи ме...


Прости ми за това, че не успях

със син на този свят да те зарадвам.

И със принцеска – малка дъщеря,

най-светлото от двама ни откраднала.

 

Прости ми, че сега не съм до теб,

в зениците ти да чета морето...

Сезоните му - с всички ветрове.

Да ме изпълва - щом се ширне лятно...

 

Прости ми.

След това ме накажи.

Със обич. Както мъж – жена наказва.

До дъно. И докрай. Не ме жали.

С онази нежност – с вик, която смазва...

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав и за теб, Петя! Приятно ми е, че се обади! Успешни и радостни дни занапред да са ти!
  • Сърдечен поздрав!!!
  • Опитвам се да му разкажа... какво е за мен...
    Радвам се, че се спря.Благодаря ти за топлия коментар, Викторе!
    ---
    Никол, благодаря ти, скъпа!
    ---
    Чудесен е прочита ти, Ваня!!! Приеми моите благодарности!
  • Страхотен финал!Започва с малко тъга, но завършва оптимистично и прекрасно!Поздравления!
  • страхотен стих, дълбоко изживян...6
  • Много оригинален начин си избрала, да му кажеш...
    някои неща!
    Поздрав!!!
  • Благодаря ти, мила Селвер! Радвам се, че си тук!
    ---
    Благодаря ти, Ангел! За това, че се вгледа и за чудесното присъствие ти благодаря! Поздрави!
    ---
    Ах, ти, нежната ми душица! Просто искам да изпитам всички земни радости с Него - мъжа,когото обичам. Това е.
    Прегръдка за Маринчето! С обич!
  • !!!Не посмявам да коментирам!!!
  • Съкровен до болка стих!
    Чудесно написано!
    Поздрави!
Random works
: ??:??