rotazia (Рот Блак)
63 144
20.02.2009 г., 10:47 ч.

Наказана 

  Поезия » Любовна
605 0 2

Един към друг се втурвахме по навик,
и бясно се обичахме, не помниш ли...
В тъгата си стоя сега на завет,
наказана да имам само спомени.

Един от друг се пазехме,  когато
превръщахме във гордо несподеляне
остатъка сърдит на лятото,
със привкус на едно разделяне.

Усещам студ, но трябва да привиквам
в тъгата си на завет да живея.
Безумие ще бъде да опитвам
причините да проумея, късно е.

© Рот Блак Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава поезия. Поздрав.
  • Причината е, мисля, в "навика"! Любовта се изхабява, когато се превърне в рутинност, в привичка! Стихът ми харесва, Рот! Хайде, потърси извора с живата вода!!1
Предложения
: ??:??