Feb 20, 2009, 10:47 AM

Наказана 

  Poetry » Love
607 0 2

Един към друг се втурвахме по навик,
и бясно се обичахме, не помниш ли...
В тъгата си стоя сега на завет,
наказана да имам само спомени.

Един от друг се пазехме,  когато
превръщахме във гордо несподеляне
остатъка сърдит на лятото,
със привкус на едно разделяне.

Усещам студ, но трябва да привиквам
в тъгата си на завет да живея.
Безумие ще бъде да опитвам
причините да проумея, късно е.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубава поезия. Поздрав.
  • Причината е, мисля, в "навика"! Любовта се изхабява, когато се превърне в рутинност, в привичка! Стихът ми харесва, Рот! Хайде, потърси извора с живата вода!!1
Random works
: ??:??