Един към друг се втурвахме по навик,
и бясно се обичахме, не помниш ли...
В тъгата си стоя сега на завет,
наказана да имам само спомени.
Един от друг се пазехме, когато
превръщахме във гордо несподеляне
остатъка сърдит на лятото,
със привкус на едно разделяне.
Усещам студ, но трябва да привиквам
в тъгата си на завет да живея.
Безумие ще бъде да опитвам
причините да проумея, късно е.
© Рот Блак All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
